През февруари Ели Цонова посещава Берлин за пръв път и се влюбва в него веднага. Само няколко месеца по-късно тя е „материализирала“ обичта си в две самостоятелни фотографски изложби – една в немската столица и една в българската. В началото на нашия разговор задавам на Ели стандартния въпрос от кога снима. Оказва се, че увлечението ѝ по фотографията датира много преди това по Берлин. Снима, откакто се помни и страстта е наследена от баща ѝ.
И двете изложби - „Фрагменти“ и "Между Берлин и София“, по думите на Ели, се сбъднали случайно. Докато е в Берлин, чрез Tinder се запознава с мъж, чийто Instagram профил много я впечатлява. По-късно вижда, че той има над 120 000 последователи. Започва да следва някои от тях и така се увлича по Instagram фотографията.
По време на първото посещение в Берлин, десет дни обикаля града, съзнателно избягвайки типичните туристически места. Прави ѝ впечатление, че в немската столица усилено правят бизнес с изоставени сгради. Озовава се случайно на стара шпионска база на върха на изкуствено създаден хълм, която в момента е най-голямата графити галерия в Европа.
Макар да остава очарована, Ели не успява да направи нито един задоволителен кадър. Веднага след като се връща в София, си взима нов билет за вече любимия град, в който непременно иска да се върне. Датата за новото посещение е 20 май. През това време с нея се свързват от берлински принт шоп, който планира да започне да излага фотографии на фасадата на сградата, в която се помещава. Така наречената „отворена галерия“ представлява 11 рамки, в които артисти да поставят творбите си. Чрез пост в Instagram те канят всеки, който иска да бъде изложен, да прати портфолио. „Аз нямах такова, но бях сред двайсетината души, тагнати в поста“, казва Ели. Прави си Tumblr, праща го и забравя. Не след дълго получава имейл, че от принт шопа са харесали снимките ѝ и искат да започнат поредицата от изложби именно с нея. „Моята първа реакция беше да им се обадя и да ги питам дали не са се объркали“, казва през смях Ели. Изложбата е на 20 май – датата, за която тя вече си е купила билет.
Малко преди да замине за откриването в Берлин, от коуъркинг пространството „Малките 5“ ѝ предлагат да организират изложба с нейните работи и в София. Снимките за българската изложба Ели прави, докато е в Берлин за откриването на немската. Връща се с 400 – 500 чисти кадъра. Този път е по-организирана – предварително си е набелязала локации за снимки.
Тъй като фотографиите ѝ дори несъзнателно правят паралел между София и Берлин, питам Ели по какво, според нея, си приличат двата града. Тя отговаря, че намира културата за сходна в някои отношения. „Младите хора не са толкова различни. Може берлинчаните да не са от типа „срещаме се и ставаме първи приятели“, както е у нас, но след време се отпускат. Забавляваме се по един и същи начин“. От гледна точна на фотографията казва, че нещата, които снима тук, може да снима и там и обратното. Мащабът разбира се, не е един и същ, но и в София, ако човек се разтърси, има какво да снима.
Индустриалните сгради също са общото между двата града, като разликата е, че в Берлин индустриалната архитектура е навсякъде, докато в София на Ели ѝ се налага да обикаля крайни квартали, което крие риск. Разказва пред смях как камион, събиращ отпадъци, замалко е щял да я бутне по време на фотосесия.
Като много досадно определя и това, че охранители редовно я гонят от изоставени сгради. Последно ѝ се случило, докато снимала симпатичното куче Лайла с връзка балони в уста. Тези спънки, които има по време на снимките, са всъщност генералната разлика с Берлин, където никой не се притеснява от това какво и къде снимаш.
Питам Ели дали има предварителна концепция за снимките си, а тя ми обяснява, че обикновено измисля някои от елементите, а мястото в последствие се избира. Като най-важното нещо при снимането със смартфон определя батерията. „В момента, в който падне под 80%, изпадам в паника“, казва през смях. Добавя, че наскоро си е купила и фотоапарат и вече не снима само с телефон. „Една сутрин се събудих и реших, че губя прекалено много качество от снимките с телефон“, казва Ели, а аз все повече придобивам усещането, че на това момиче нещата му се случват съвсем естествено – без план и непосилна амбиция.
Тъкмо когато си мисля, че разговорът върви към своя край, Ели ми съобщава, че е участвала и в още една изложба в Берлин преди няколко седмици. Дигитална агенция, която се занимава с Instagram маркетинг, пусналa хаштаг #wemetonthenet, като идеята била потребителите да качат снимка и да разкажат как са се срещнали със съответния човек в кадъра. Включват една нейна снимка в изложбата, а Ели го приема като признание, защото в агенцията работят трима от любимите ѝ берлински Instagram-ъри.
Можете да видите снимките на Ели Цонова на 7 август в рамките на „София диша“